Здравейте на всички! От доста време не съм публикувал ревю. Просто нямах достатъчно свободно време. Иначе не съм спирал да чета, спокойно, за това винаги намирам време. Днес ще ви представя стихосбирката на Константин Трендафилов или Papi Hans. Обикновено, когато се сблъсквам с някой по ексцентричен артист, какво в случая с Константин Трендафилов, първо се запознавам със сериозната част от творчеството и после с по-забавната и весела. Само, че сега стана точно обратното, първо се бях "зомбирал" със "Суперпалав" и "Кекс". Може да се каже, че първо си забърках кекс, а чак след това се хвърлих в сериозната кулинария. Оказа се, че Константин Трендафилов е много сериозен и интелигентен млад автор. Ако сте консервативен читател недейте да четете тази книга. Няма да ви хареса.

 
     Книжлето е изключително тънко, като сектантска брошура, оформено е по-много красив начин. Чете се не за един ден, а за един час. Много ми харесва издължената форма, също така и шрифта с който са изписани имената на отделните стихотворения. На подобни стихотворения, такъв шрифт подхожда напълно. Когато ставa дума за поезия съм много претенциозен. За това в началото подходих малко предпазливо към "За кого се сещаш". Оказа се, че стихосбирката е точно това което харесва. Всяко едно от стихотворенията ме накара да се замисля, усмихна, разчувствам. Важното е, че не ме оставиха безразличен. Дадох си сметка, че в България е пълно с млади, талантливи автори. Жалко, че повечето хора са предубедени и си изграждат погрешно мнение за автора само от песните му. Не мога да кажа, че имам любимо стихотворение, или такова, което харесвам по-малко или пък изобщо не харесвам. Всяко едно, разказва отделна история, цяла вселена от емоции. Личи си, че Константин не е написал стихосбирката просто защото е искал да запълни белите листи с нещо или да изкара някой друг лесен лев. Всичко е много искрено и красиво. Стиховете носят меланхолично настроение, представят ни моментното състояние и настроение на автора. Разкриват ни най-съкровените му желания и мисли. 
     Стихотворенията не са писани в рима, не приличат на любимите ни класики, и може би, в това се крие чарът им. Модерна лирика, която разчупва представите ни за жанра. Къса оковите на класическата литература и ни призовава да се борим за любовта по всевъзможни начини. 
     Искам да се обърна към хората, които оплюват автора, без да познават литературата му и си правят изводи за него само на база, изслушаните две песни в интернет. Недейте! Това не говори добре за вас. Не вземайте подобна музика на сериозно и не си мислете, че щом човека се лигави в двете песни значи и литературата му не става. Ако все пак си го мислите, проблемът си е изцяло ваш.
 

     
     Разбира се, имам и критика. Не ми я ясно защо влезе във VIP Brother. Какво ще спечели от това, не говоря за материална печалба, говоря за духовно обогатяване. Такива формати водят хората до духовно опросяване. Но както казват старите баби "Той си знае, ба." Ако имате десет излишни лева и един свободен час горещо ви препоръчвам да прочетете "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?" Както знаете, всяка прочетена книга освен тъка, заедно със знанието, ни носи и много щастие.
Ще се опитам по-често да публикувам ревюта на любимите си книги. Желая ви приятно четене и до нови срещи в моята книжна вселена.